„Романът за Тристан и Изолда“ от Жозеф Бедие е роман, написан в края на XIX век. Това произведение разказва вечната история за трагичната любов между героите Тристан и Изолда, разглеждайки темите за страстта, верността и неизбежните сили на съдбата, които ги водят към съкрушителен край. Разказът се основава на древна легенда, която е пленявала публиката през вековете, съчетавайки романтика и трагедия. Началото на романа запознава читателите с трагичното минало на Тристан. То започва с драматична завръзка, включваща крал Марк Корнуолски и предателството на херцог Морган, довело до раждането на Тристан, чието име предвещава съдбовния му път и печалната му участ. Отгледан от верния Роаут сред предателства, ранният живот на Тристан е белязан от загуба и копнеж по неговото наследство. Със съзряването си той се отличава в лова и изкуствата, без да подозира, че подготвя почвата за по-дълбока връзка с крал Марк, който не знае за родствената им връзка. Този пролог полага богата, емоционална основа за последвалата история, преплитайки любовта и съдбата на фона на средновековните обществени порядки и героичните идеали.