„Градински дизайн и градините на архитектите“ от У. Робинсън е критическо изследване на ландшафтното градинарство, написано в края на XIX век. Книгата разглежда принципите на градинския дизайн, като особено противопоставя естествената естетика на английските градини на формалните, често твърде строги подходи на архитектите. Вероятно авторът поставя акцент върху значението на съгласуването на градините с естественото им обкръжение, вместо налагането на изкуствени геометрични форми, които накърняват присъщата им красота. Робинсън страстно се противопоставя на практиката дърветата да се подрязват и подреждат така, че да съответстват на архитектурни проекти, като определя тези методи като „варварски“ и вредни за градинарското изкуство. Той се позовава на реални примери от британски градини, за да покаже, че истинската красота произтича от приемането на естествените форми и спонтанния растеж, а не от наложената симетрия. Чрез поредица от наблюдения и критики той подчертава необходимостта от разбиране на местната флора и околния ландшафт, като твърди, че градините трябва да бъдат продължение на средата си, а не рязък контраст с нея. Като цяло книгата служи едновременно като манифест за естествен градински дизайн и като укор към господстващите за времето му тенденции и начина, по който градините често се стопанисват лошо от хора, които не оценяват художествения им потенциал.