„Въведение в историята на науката“ от Уолтър Либи е историческо изложение, написано в началото на XX век. Трудът представя преглед на развитието на научната мисъл от древни цивилизации като Египет и Вавилон до гърците и римляните, като подчертава практическите корени на научното изследване. Целта му е да представи науката като динамично колективно начинание, формирано от различни култури и исторически контексти. В началото на книгата се разглежда значението на ранните научни практики сред древните цивилизации, като се акцентира особено върху Египет и Вавилон. В него се обсъжда как тези общества са създали основни системи за измерване и отчитане на времето, като седмицата от седем дни и деленията на компаса, подтикнати от практически потребности. Текстът показва, че познанията по астрономия, геометрия и медицина са възникнали предимно от усилията за справяне с житейските предизвикателства, поставяйки началото на представата за науката като развиващ се разказ, преплетен с човешкия прогрес и обществените потребности. Тази начална глава полага основите за последващото изследване на научното развитие, като подчертава неговата непрекъснатост и взаимосвързаност през цялата история.