„Национализъм“ от Рабиндранат Тагор е задълбочен философски трактат, написан в началото на XX век. Творбата изследва понятието национализъм, особено в контекста на Индия и нейната историческа обществена структура, като същевременно критикува механистичната природа на съвременните национални държави. Тагор разглежда темите за идентичността, взаимосвързаността между расите и моралните последици от националистическия устрем, противопоставяйки западните идеали на индийските традиции. В началото на текста Тагор представя своите философски разсъждения върху историческите предизвикателства и характера на различните народи. Той подчертава уникалната борба на Индия с расовото многообразие и социалната интеграция, представяйки тези предизвикателства като възможности за морален и духовен растеж, а не просто като пречки. Тагор критикува механизираното функциониране на съвременния национализъм, който поставя властта и материалната изгода над истинските човешки връзки. Той предупреждава, че безмилостният стремеж към национализъм често води до морален упадък, и призовава към завръщане към по-дълбоки човешки ценности, които почитат достойнството на отделната личност и общностния дух, а не абстрактните националистически идеологии.