„Градинарят“ на Рабиндранат Тагор е сборник от стихотворения, написани в началото на XX век. Творбата представя многообразие от гласове и емоции, съсредоточени около темите за любовта, копнежа и красотата на природата. Във всяко стихотворение се появяват персонажи като слуга, копнеещ за по-прости радости, и размишления за сложностите на любовта, които рисуват ярка картина на човешкия опит и желанията. Началната част на сборника представя интимен диалог между слуга и царица, в който слугата изразява желанието си да изостави живота на войни и слава, за да се грижи вместо това за цветната ѝ градина. Копнежът му да бъде близо до нея, да се грижи за обкръжението ѝ и да ѝ носи радост, личи в описанието на простите, но изпълнени със смисъл задачи, които би изпълнявал. Царицата изпълнява желанието му, позволявайки промяна на ролите и символизирайки по-дълбоки теми като предаността и взаимодействието между дълга и желанието. След този диалог поетът размишлява за живота и творческото изразяване, разкривайки екзистенциално съзерцание, вплетено в нежни чувства и ярки образи.
Превод на: «Малини».