„Ултиматум“ на Алваро де Кампош е провокативен текст, подобен на манифест, написан в началото на XX век, по-точно през 1917 г. Книгата е критическо и сатирично произведение, което изразява презрение към съвременното европейско общество, неговите политици и културни дейци. В нея се разглеждат теми като разочарованието, застоят на творчеството и копнежът по нов, новаторски световен ред. В „Ултиматум“ Алваро де Кампош, хетероним на португалския поет Фернанду Песоа, отправя яростна тирада срещу редица видни личности, обвинявайки ги, че допринасят за моралния и интелектуалния упадък на Европа. Текстът възприема страстен и енергичен тон, обявявайки „fallência geral“, или всеобщ провал, на цивилизацията и внушавайки, че недъзите на обществото произтичат от дълбоко разминаване между човешката чувствителност и стимулите на съвременния живот. Кампош призовава към „изкуствено приспособяване“, за да бъде възродено творчеството, и предлага радикални промени в политическите, художествените и философските парадигми. В крайна сметка той си представя бъдеще, ръководено от „Свръхчовеци“, въплъщаващи завършеност, сложност и хармония, и настоява за преосмисляне на обществените ценности и структури сред хаоса на Първата световна война.