An Unsinkable Titanic: Every Ship its own Lifeboat
За тази книга
„Непотопяемият „Титаник“: Всеки кораб — сам за себе си спасителна лодка“ от Дж. Бърнард Уокър представлява критичен анализ на морската безопасност, като по-специално разглежда конструктивните недостатъци, довели до катастрофата с „Титаник“, и е написана в началото на XX век. Книгата твърди, че съсредоточаването върху скоростта и лукса в съвременното корабостроене е за сметка на безопасността, и обосновава необходимостта от систематично завръщане към основополагащите принципи на безопасност, прилагани при по-ранни кораби като „Грейт Ийстърн“. Авторът цели да подчертае съществената необходимост от по-добри конструктивни решения за безопасност при океанските лайнери, за да се предотвратят трагедии като потъването на „Титаник“. В началото на произведението се полагат основите на задълбочен анализ на факторите, допринесли за бързото потъване на „Титаник“ след сблъсъка му с айсберг. Уокър разглежда фалшивото чувство за сигурност, породено от размерите на кораба и предполагаемите му най-съвременни средства за безопасност, които не успяват да предотвратят катастрофата. Той отбелязва критични недостатъци в конструкцията на кораба, като неефективността на водонепроницаемите отделения и несъвършенството на правилата, регламентиращи безопасността на корабоплаването. Уокър подчертава значението на преосмислянето на ефективните мерки за безопасност, като особено набляга на необходимостта корабите да бъдат изграждани така, че сами да представляват спасителни лодки, с което да се намали зависимостта от спасителни лодки и да се повиши цялостната безопасност на мореплаването.
