„Agua de Nieve“ от Конча Еспина е роман, написан в началото на XX век. Историята запознава читателите с Рехина де Алкантара, млада жена, която поема на пътешествие, изпълнено със себепознание и емоционална дълбочина, докато се справя с отношенията си със своето семейство, особено с болния си брат Даниел, и с доверената си приятелка Еухения Баркин. Романът разглежда темите за загубата, идентичността и стремежа към щастие на фона на богати пейзажи и лични изпитания. В началото на романа Рехина пристига в лазарета на Сан Симон след пътуване отвъд океана, изпълнена със смесица от вълнение и меланхолия. Докато слиза на брега, тя изразява сложно емоционално състояние — радост, примесена с тъга, размишлявайки върху връзката си с родината и скорошната смърт на брат си. Разказът се развива чрез взаимодействията на Рехина със спътниците ѝ, нежните, но напрегнати отношения с брат ѝ и първоначалната ѝ съпротива срещу изискванията на зрелостта. Началните глави подготвят почвата за вътрешните конфликти и стремежи на Рехина, докато тя се опитва да примири миналото си с надеждите си за бъдещето.