„Los Raros“ на Рубен Дарио е сборник от есета и критически текстове, написани в края на XIX и началото на XX век. Творбата разглежда символисткото движение, като се съсредоточава особено върху влиянието му в Америка, тъй като Дарио се стреми да въведе този художествен стил на своя континент. Чрез размишленията си върху различни поети и творци той възхвалява индивидуализма, творчеството и стремежа към красота в изкуството, като предоставя богат контекст за литературните влияния на своето време. В началото на сборника авторът представя пролог, в който разсъждава върху развитието на своите възгледи през изминалите дванадесет години, когато за пръв път се запознава със символизма във Франция. Той признава страстта и възхищението си от творци като Едгар Алан По и Флобер, като същевременно критикува господстващите литературни тенденции, които според него не притежават дълбочина. В началната част са обсъдени и ключови фигури на символисткото движение, като се подчертава двойствеността на художествения гений на фона на личната борба, с което се задава тон, приканващ читателите да се потопят по-дълбоко в света на литературната естетика и нейните представители, представен от Дарио.