„Мандрагора — Клития — Белфегор“ от Николо Макиавели е сборник от пиеси, написани в началото на XVI век. Творбите включват комедийни произведения, които разглеждат темите за любовта, измамата и обществените норми, като действието им се развива предимно във Флоренция. Първата пиеса, „Мандрагора“, е съсредоточена върху Калимако, млад мъж, завърнал се от Париж, който е влюбен в Лукреция, съпругата на простодушния и наивен месер Нича. Героите се ориентират в мрежа от интриги и замисли, за да постигнат желанията си, разкривайки както абсурдността, така и сложността на човешките взаимоотношения. В началото на „Мандрагора“ се запознаваме с Калимако, който изразява тревогата си заради несподелената си любов към Лукреция, въпреки че тя е омъжена за Нича. Калимако споделя на слугата си Сирo за дълбокото си увлечение и за убеждението си, че глупостта на Нича и желанието му да има деца могат да му предоставят възможност да ухажва Лукреция. Докато Калимако и Сирo обсъждат възможни хитрости, те привличат на своя страна хитроумния Лиджурио, който измисля план с чудодейна отвара, за да гарантира, че Лукреция ще забременее, като по този начин създава идеалното отвличане на вниманието, което позволява на Калимако да преследва любовния си интерес. Началото поставя основите на хумористично изследване на измамата и копнежа в общество, изпълнено с интриги и морална двусмисленост.