„Ислямът на Мохамед“ от С. Худа Букш е научно изследване на основите на исляма и ученията на пророка Мохамед, написано в началото на XX век. Трудът има за цел да разгледа същността на исляма такъв, какъвто първоначално е бил проповядван, освободен от по-късни богословски спорове и културни наслоявания. Той се съсредоточава върху социално-религиозния контекст на предислямска Арабия и новаторските учения, проповядвани от Мохамед, които преобразили живота на арабския народ. В този текст Букш старателно очертава условията в Арабия преди появата на исляма, като изтъква племенността, езическите вярвания и моралната пустота, характеризирали обществото. Той проследява влиянието на юдаизма и християнството върху арабската мисъл, като същевременно признава остатъците от предислямски практики, интегрирани в ислямските ритуали. В центъра на ученията на исляма, изложени от Букш, стоят концепцията за абсолютното единство на Бога (монотеизъм), установяването на етични отговорности към другите и необходимостта от обществена солидарност, далеч надхвърляща племенните принадлежности. Авторът обяснява как ислямът чрез основните си предписания, като молитвата, милостинята, поста и поклонничеството, насърчил чувството за братство и морална дисциплина, които преобразили арабското общество и подготвили почвата за забележителното му разширяване.