„Апостолите“ на Ернест Ренан е историческо съчинение, написано в края на XIX век. Тази творба разглежда формиращия период на християнството след смъртта на Исус, като се съсредоточава върху действията и събитията около първите апостоли и разрастването на християнската църква. Текстът има за цел да представи аналитичен поглед върху това как учението и влиянието на Исус се оформят чрез неговите последователи през годините след възкресението му, като особено внимание се отделя на приноса на фигури като свети Павел. В началото на „Апостолите“ повествованието установява контекста на последиците от разпъването на Исус на кръст, подчертавайки първоначалното отчаяние сред учениците му. Текстът улавя тяхната борба да осмислят последиците от смъртта му и разглежда появата на вярата във възкресението на Исус, която се превръща в основополагащ аспект на тяхната вяра. Ренан въвежда идеята, че макар първоначално учениците да са били завладени от скръб, любовта и предаността им към Исус са проправили път към възобновена вяра, че той ще продължи да живее, отеквайки в по-дълбоките философски въпроси, свързани с живота, смъртта и духовното безсмъртие. Това въведение поставя основата за изследване на динамиката, определила ранното разрастване на християнството, и на ролята на апостолите в разпространяването на неговото послание.