„Апостолите“ на Ернест Ренан е историческо изследване, написано в края на XIX век. То представлява втората книга от по-широкия труд на Ренан „История на произхода на християнството“ и се съсредоточава върху периода от смъртта на Исус до ранните мисии на свети Павел. Текстът разглежда формирането и влиянието на ранната християнска църква, както и значимата роля на апостолите през този преобразяващ период от религиозната история. В началото на „Апостолите“ се полага основата за разглеждането на събитията след смъртта на Исус Христос, започвайки от 4 април 33 г. сл. Хр. Ренан описва как апостолите, подтиквани от учението и предполагаемото възкресение на Исус, започват да се организират и да разпространяват своите вярвания въпреки предизвикателствата и несгодите. Той подчертава значението на преживяното от апостолите в Йерусалим, нарастващата им вяра във възкресението и първите стъпки, които предприемат за създаването на първата християнска общност. Този период на активност показва как ранната църква изгражда своята идентичност, различна от юдаизма, и загатва за решаващите мисии, които предстоят под ръководството на Павел.