„Las cien mejores poesías (líricas) de la lengua castellana“ на Менендес и Пелайо е сборник с лирическа поезия, съставен в началото на XX век. Тази антология представя подбор от сто стихотворения, избрани от богатото наследство на древната и съвременната испанска литература, като произведенията на съвременни автори умишлено са изключени. Акцентът на сборника е върху прославянето на утвърдени поети от Златния век на испанската поезия, като същевременно предлага достъпни творби, отразяващи развитието на лирическите форми в историята на испанската литература. В началото на антологията е включен предговор, в който се обсъждат трудностите при подбора на толкова разнообразен набор от произведения, а авторът признава субективността, присъща на избора на стихотворения. Менендес и Пелайо подчертава важността на запазването на целостта на текстовете, като предпочита да включи произведения от XV век нататък и откроява поетичните бисери от XVI и началото на XVII век. Първите представени стихотворения са с богато историческо значение и засягат теми като любовта, загубата и природата, канейки читателите да се отправят на пътешествие през изразната дълбочина и красотата на испанската лирическа поезия.