„Спускането в ада“ на Морис Магр е сборник със стихотворения, написани в началото на XX век. Творбата се задълбочава в темите за екзистенциализма, чувствеността и мрачните аспекти на човешкия опит, като предлага ярко изследване на човешката психика. Чрез сюрреалистичните си и често гротескни образи тя цели да предизвика силен емоционален отклик. Началото на сборника въвежда читателя в призрачен и ярък пейзаж, представен чрез стихотворението „Прокълнатата градина“. Тук говорителят влиза в прокълната градина, надзиравана от змиеподобна фигура, където природата изглежда гротескна и замърсена. Флората и фауната отразяват страданието и разложението, а образите на кървящи камъни, зловонни миризми и деформирани създания илюстрират свят, покварен от човешкия порок. Тази мрачна и меланхолична обстановка подготвя почвата за изследването от поета на тревожни теми, свързани с желанието, смъртта и крехкостта на красотата, в целия сборник.