„Обективният метод“ от Рамон Туро е философски трактат, написан в началото на XX век. Книгата разглежда задълбочено връзката между психологическите явления и техните физиологични основи, като подчертава необходимостта взаимодействието между тези сфери да се разбира чрез обективни методи. Туро се противопоставя на чисто интроспективните подходи в психологията и защитава по-интегриран възглед, който признава значението на емпиричните доказателства за разбирането на психичните процеси. В началото на книгата се обсъждат достойнствата и ограниченията на интроспективната психология. Туро критикува обичайната практика на психолозите, които разчитат единствено на наблюдения върху работата на ума, без да отчитат основополагащите физиологични условия, които я пораждат. Той се позовава на различни философски и научни перспективи, като разглежда идеите на фигури като У. Джеймс и Х. Ебингхаус, за да илюстрира необходимостта от установяване на причинно-следствени връзки между психологическите и физиологичните състояния. Чрез това изследване той полага основите на по-всеобхватно разбиране на психичните процеси, които определят човешкия опит.