„Sанг Нова“ от Мариà Вайреда е роман, написан в края на XIX век. Разказът ни запознава с Рамон де Монтбрио, млад мъж, който се завръща в семейния си дом след завършването на образованието си, стремейки се да възстанови връзката с корените си, докато се сблъсква с очакванията на своя чичо, Мосен Жоан. Историята разглежда темите за традицията и модерността, напрежението между личните стремежи и семейните връзки, както и променящата се роля на образованието и избора на професия. В началото на романа отношенията между Рамон и чичо му заемат централно място в повествованието. Рамон получава прочувствено писмо от Мосен Жоан, което разкрива желанието на чичо му той да поеме по по-традиционен път, по-специално в църковната сфера, за разлика от амбициите на Рамон да изучава инженерство. Първите глави проследяват завръщането на Рамон у дома, размишленията му по време на пътуването и противопоставянето между неговите възгледи и по-консервативните убеждения на чичо му. Това напрежение поставя началото на завладяващо изследване на техните взаимоотношения, като същевременно въвежда колоритни второстепенни герои като Паскал, верния разносвач, и Фелиса, икономката, които играят значителни роли в развиващата се семейна драма.