„Призракът на Шарлот Крей и други разкази“ от Флорънс Мариат е сборник с кратки разкази, написани в края на XIX век. Разказите клонят към свръхестественото и битовата мелодрама, като изследват ревността, вината и упоритостта на онеправданите чувства отвъд гроба. Сред ранните забележителни разкази са историята на самодоволен издател, преследван от призрака на бивша любовница, с която се е отнесъл зле, и тази на лондонски лекар, чието оттегляне в провинцията се превръща в изследване на зловещото повторение и семейната трагедия. Първият разказ в този сборник проследява господин Зигизмунд Брагет, наскоро оженил се издател, който някога е насърчавал надеждите на една пламенна „авторка“, Шарлот Крей. След смъртта на Шарлот призрачното ѝ присъствие е срещнато от чиновниците на Брагет, от домашните му и накрая от съпругата му; привидението се появява в кантората му, преди да се разтвори, което го подтиква да изостави бизнеса, знаейки, че Шарлот е изпълнила обещанието си да „види“ съпругата му. Следващият разказ започва с лекар, който търси покой в уединения Ръшмър, където той, съпругата му Джейн и прислугата им чуват прокрадващи се стъпки, ридания и призрачния пукот на изстрел; ужасът ги принуждава да потърсят убежище в странноприемница. Там съпругата на съдържателя разкрива миналото на къщата: астматичният господар Грийнслейд застрелял отчуждената си дъщеря Емили на стълбите, а после се обесил, и нощните звуци са фаталната сцена, която се разиграва отново и отново.