Lintukoto : Muutamia päiväkirjan lehtiä
За тази книга
„Линтукото“ на Йоел Лехтонен е сборник от дневникови записки, писани в началото на XX век. Това е лирично, меко хумористично размишление за самотата и природата, в което разказвачът от първо лице се отнася към своето мъничко убежище на остров край езерото като към любим спътник, като същевременно споделя битови сцени със съпругата си. Текстовете се вглеждат в удоволствията на простия труд, борбата да се заглуши съвременният шум и възторжената дребност на летните детайли. В началото на творбата се проследява пролетното завръщане на разказвача в неговата „Птича земя“, като отначало той сравнява повторната им среща с неловка среща със стара любовница, преди привързаността да се разпали отново, когато пейзажът се раззелени. Той разказва за комично-мрачния епизод на зимното опустошение, причинено от плъхове — представени си като призовани от Пъстрия свирач, — които разкъсали спалното бельо, изпразнили чувал с брашно от гредата, нагризали хартиените фенери и оставили няколко мъртви в каца. После нахвърля описание на местоположението и преданията на острова, спомня си самотния рибар, който го притежавал, преди да умре в сауната, и обяснява как превърнал мястото в свой собствен тих „манастир“: малко вестници, много четене и размисъл, засаждане на плодни дървета, изграждане на пътеки и търсене на покой. След седмици на студени ветрове той сънува духче на име Крик и „хармония на вятъра“, събужда се възторжен и излиза навън, за да открие, че лятото най-сетне е дошло — ябълкови дървета в ослепителен цъфтеж, свежи зелени листа, блестящи от дъжда, и хор от птичи песни, изпълващ двора.
