„Великият каменен лик и други разкази от Белите планини“ от Натаниел Хоторн е сборник с художествени разкази, вероятно написани в края на XIX век. Произведението се върти около темите за величието на природата и човешките стремежи, като акцентът е поставен върху емблематичния Велик каменен лик в Ню Хемпшир, който служи като символ на благородство и добродетел. Сборникът разглежда различни герои, формирани от заобикалящата ги среда, и стремежите им към величие, като главният герой Ърнест олицетворява надеждата и копнежа по морален идеал, свързан с Великия каменен лик. В началото на книгата първият разказ представя майка и малкия ѝ син Ърнест, които са пленени от Великия каменен лик — скално образувание, наподобяващо човешко лице. Докато обсъждат древно пророчество, предсказващо появата на благороден човек, носещ подобие на Великия каменен лик, възхищението на Ърнест нараства. След това разказът проследява Ърнест, докато той израства с лика като водещо присъствие, изпълващо живота му с благородни идеали. Когато из долината се разпространяват слухове за завръщането на различни богати или влиятелни личности, всяка от които претендира да е свързана с пророчеството, Ърнест остава непоколебим в надеждата си, че истинският велик човек ще се появи. Когато обаче наблюдава героите, стремящи се да изпълнят това пророчество, сред които и алчният търговец Гатърголд, той се сблъсква с осъзнаването, че истинското величие може да приеме форми, които остават неразпознати от другите, поставяйки под въпрос очакванията и убежденията на хората около него.