„An Deutschlands Jugend“ от Валтер Ратенау е философски трактат, написан в началото на XX век, по-специално около времето на Първата световна война. В него се разглеждат моралните и екзистенциалните предизвикателства пред германската младеж по онова време, като се подчертава значението на вътрешното обновление и колективната отговорност за формирането на бъдещето. Ратенау се обръща пряко към младото поколение, призовавайки го към дълбок самоанализ и към противопоставяне на моралните кризи, породени от войната и упадъка на обществото. Началото на творбата задава тържествен тон: Ратенау умолява младежта да осъзнае значимостта на своя исторически момент. Той размишлява върху дълбоките промени, предизвикани от войната, и върху неотменните отговорности, произтичащи от принадлежността към поколение, намиращо се в критичен повратен момент от историята. Той подчертава необходимостта от нов дух, който надхвърля обикновената механизация и повърхностните амбиции, и защитава възраждане, основано на ценностите на справедливостта и общността. Ратенау изразява проникновена загриженост относно способността на младежта да се издигне над наследството на своите предшественици, като същевременно се бори с двойствеността на вярата и скептицизма, които той смята за съществени за изграждането на смислено бъдеще.