„Богатството на пустошите по света и Океания“ от Джует К. Гилсън е географски трактат, написан в началото на XX век. Текстът разглежда идеята, че регионите, считани по общоприети стандарти за „пустоши“ или „непродуктивни“, всъщност притежават значително скрито богатство, което е от съществено значение за благоденствието на човешката цивилизация. Авторът изследва различни места по земното кълбо, като подчертава уникалния им принос към икономиката и екологията и по този начин оспорва представата за разхищение в природата. В началото на творбата се въвежда идеята, че земя, която може да изглежда непродуктивна или безплодна, всъщност е необходима за равновесието на живота на Земята. Гилсън обсъжда как региони като пустините и полярните области изпълняват важни екологични функции, допринасяйки с ресурси като прясна вода и основни минерали, които поддържат други, по-плодородни земи. Той твърди, че макар някои области да не дават пряка селскостопанска полза, техните геоложки и климатични особености играят жизненоважна роля в глобалната екосистема. Това задълбочено изследване подготвя почвата за подробно разглеждане на конкретни „пустоши“ в следващите глави, разкривайки техния потенциал и сложност, които често са били пренебрегвани.