„Изворник по история на Древната църква“ от Джоузеф Кълън Айър е историческо изложение, написано в началото на XX век. Трудът представлява сборник от първични източници и илюстративни материали за историята на християнската църква, съсредоточен върху периода от Апостолската епоха до края на съборния период. Той има за цел да подпомага преподаването и изучаването на църковната история, като я прави достъпна както за преподаватели, така и за студенти, интересуващи се от ранното християнство. Въведението към труда осигурява основополагащ контекст, като очертава рамка за изучаването на древното християнство, разделено на два основни периода: времето, когато Църквата съществува под ударите на гоненията, и последвалото ѝ утвърждаване като държавна религия след възкачването на Константин на власт. Айър очертава значението на първичните източници за разбирането на историческите условия, в които се е намирала Църквата, и споменава значими събития като Нероновите гонения и смъртта на видни апостоли. Той подчертава ролята на ранните документи, включително разказите на Евсевий и други отци на Църквата, подготвяйки почвата за по-задълбочено изследване на начина, по който ранното християнство се е развивало и разпространявало пред лицето както на външни предизвикателства, така и на вътрешни процеси.