„Милосърдието към ближния“ от Виторио Берсеций е роман, написан в края на XIX век. Историята се върти около Антонио Ванарди, художник, който се бори за препитание и живее в нищета в тясна мансарда със съпругата си и четирите им деца. Изправен пред нарастващи дългове и неумолимите житейски изисквания, положението на Ванарди се влошава с появата на безмилостния хазяин Фиоренцо Мароне, който олицетворява жестокостта на онези, които злоупотребяват с властта и богатството си. Разказът откроява темите за социалното неравенство, семейните изпитания и често погрешното разбиране за благотворителността в обществото. В началото на романа се запознаваме с мрачното битие на Антонио Ванарди — беден художник, измъчван от финансови неволи и бремето на растящото семейство. Неговото ателие, разположено на върха на порутена сграда, служи едновременно за работно място и дом, разкривайки хаоса на домашния му живот, изпълнен с плача на децата и досадните натяквания на съпругата му Розина. С напредването на главата се срещаме с Мароне, хазяина, който идва да събере просрочения наем и проявява пълна липса на съчувствие към наемателите си. Въпреки таланта си Ванарди се оказва във все по-тежка борба както с външните дългове, така и с вътрешния семеен натиск. Това първоначално изложение подготвя почвата за по-задълбочено изследване на изпитанията пред героите, подчертавайки темата за благотворителността — или липсата на такава — в суровата им действителност.