„El manco de Lepanto“ от Мануел Фернандес-и-Гонсалес е исторически роман, написан в края на XIX век. В повествованието изкусно се преплитат животът на прочутия писател Мигел де Сервантес с романтични и комедийни елементи на фона на испанското общество от XVI век. Докато разглежда темите за любовта и злощастните приключения, Сервантес се сближава с красива вдовица на име доня Гиомар, чийто живот е изпълнен с тайни и беди. В началото на романа се запознаваме с бръснарница в Севиля, ръководена от човек, известен единствено като „Viváis-mil-años“. Той е колоритен персонаж, който обича занаята си, да общува със съседите и да експериментира със загадъчни смеси. Един ден той забелязва благородна дама, която посещава къща със съмнителна репутация, за която се говори, че е обитавана от духове. Докато се увлича по вдовицата доня Гиомар, повествованието загатва за интригите и любовните истории, които ще се развият, особено когато на сцената се появява Сервантес, обещавайки смесица от приключения, комедия и любов, преплетени със суеверията на епохата. Съчетанието от историческия образ на Сервантес и завладяващата история на доня Гиомар създава ярка сцена за последвалата драма.