„Разказано в кафенето: турски приказки“ от Сайръс Адлър и Алън Рамзи е сборник с турски народни приказки, написани в края на XIX век. Тази компилация черпи от устните разказвателни традиции, разпространени в кафенетата на Константинопол, и представя разнообразни повествования, отразяващи културата, мъдростта и хумора на турския народ. В приказките се появяват най-различни герои, сред които мъдри старци, находчиви селяни и забавни ходжи, които чрез своите приключения разкриват морални поуки и обществени норми. В началото на книгата предговорът представя културното значение на разказването на истории в кафенетата, където разговорите често прерастват в разкази, белязани от смесица от причудливост и дълбока мъдрост. Първият разказ представя почтен ходжа, който, след като учи своите ученици на милосърдие, решава да раздаде спестяванията си с вярата в божествената награда. Когато обаче след щедростта му го наляга глад, той се оказва в комична ситуация със страховит факир дервиш. Това начало не само илюстрира темите за вярата и безразсъдството, но и задава тона на остроумните, подтикващи към размисъл повествования, които следват, съчетавайки хумор с житейски поуки, характерни за традиционното турско разказвачество.