„Рози и ябълки, том А“ от Йоанис Психарис е сборник с есета, вероятно написани в началото на XX век. Книгата разглежда развитието на гръцкия език, като изследва контрастите между различните езикови стилове и последиците от употребата им за културната идентичност. Чрез тези обсъждания тя навлиза в по-широки теми като изкуството, красотата и личното изразяване. В началото на този том авторът размишлява върху метафорична разходка из градина, противопоставяйки розите и ябълките като представители съответно на въображението и научната мисъл. Той започва обсъждане на езиковия пейзаж на Гърция, припомняйки си време, когато езикът е бил обект на страстни спорове. Психарис критикува така наречения „полуезик“ и последиците от него, като оплаква отсъствието на истинско отражение на гръцката идентичност в езика. Той подчертава необходимостта от автентичен и жив език, който да отеква у народа, вместо от изкуствените конструкции на книжовния език, които не съответстват на ежедневния опит на населението.