„Psychotherapy“ на Джеймс Дж. Уолш е научно издание, написано в началото на XX век. Книгата разглежда историческите и практическите приложения на психотерапията в медицинското лечение, като поставя особен акцент върху психологическите аспекти на оздравяването. Уолш, член на няколко медицински дружества и професор, се застъпва за по-целенасочено използване на психотерапията, твърдейки, че умът играе решаваща роля както за физическото, така и за психическото здраве. В началото на книгата се очертава историческият контекст на психотерапията в медицината, като произходът ѝ се проследява до древни лекари, осъзнали значението на психическото влияние върху оздравяването. Уолш дава примери от различни епохи и медицински практики, подчертавайки непреходното значение на душевното състояние и внушението при лечението. Той отбелязва, че увереността както на лекаря, така и на пациента може да подобри терапевтичните резултати, с което обосновава необходимостта от съзнателно интегриране на психологически техники в медицинската практика. Този основополагащ акцент подчертава тезата на Уолш, че разбирането на взаимодействието между ума и тялото е от съществено значение за ефективното оздравяване.