„Папите и науката“ от Джеймс Дж. Уолш е исторически труд, написан в началото на XX век. В него се разглеждат сложните и често погрешно разбирани отношения между папските власти и развитието на науката и медицината от Средновековието до XIX век. Уолш се стреми да разсее широко разпространените заблуди за предполагаемото противопоставяне на Църквата на научния прогрес, особено в областта на медицинското образование и практика. В началото на книгата авторът представя широко разпространеното убеждение, че Римокатолическата църква и папите са били против медицинските науки, по-специално дисекцията и анатомията. Той разказва за собственото си изследване на тези твърдения и в крайна сметка открива значителни доказателства, които противоречат на тази представа. Уолш подчертава съществения принос на Църквата за създаването на медицински училища и насърчаването на научните изследвания през Средновековието, като представя ключови личности и исторически развития, които изтъкват папското покровителство на медицината и науката и опровергават дълго поддържаното схващане, че Църквата е спъвала научния прогрес.