„Нашето познание за външния свят като поле за научния метод във философията“ от Бъртранд Ръсел е философски трактат, написан в началото на XX век. Творбата изследва ограниченията и възможностите на логико-аналитичния метод във философията, като цели да основе философското изследване върху научни принципи и обективно знание. Основният фокус на Ръсел е върху връзката между сетивните данни и понятията в математическата физика. В началото на текста се въвежда контекстът на лекциите на Ръсел, в които той се стреми да утвърди значението на строгия научен метод във философската практика. Той оценява историческите твърдения на философите за природата на реалността и знанието, като ги критикува заради често прекомерните им амбиции и незадоволителните резултати. По този начин той подчертава необходимостта философията да се развива успоредно с напредъка на научното разбиране, използвайки логика и анализ за решаването на сложни проблеми, които преди са били смятани за нерешими.