„Ладовете на древногръцката музика“ от Д. Б. Монро е научно изследване на древногръцката музикална теория, написано в края на XIX век. Текстът разглежда различните музикални ладове — като дорийския, фригийския и лидийския — и тяхното културно значение според разбирането на древни философи като Платон и Аристотел. Монро изследва как се е смятало, че тези ладове влияят върху емоциите и характера, отразявайки дълбоката връзка между музиката, етиката и образованието в Древна Гърция. Въведението към тази работа поставя началото на задълбочено изследване на историческите възгледи за музиката, особено на моралните и обществените последици, свързани с различните музикални форми. Монро се позовава на предишните си приноси към исторически текстове и признава нови открития, които биха могли да повлияят на съвременното разбиране за гръцката музика. Той подчертава сложността на тълкуването на тези древни ладове, отбелязвайки продължаващия научен дебат дали те са се определяли от височината на тона, интерваловата структура или и от двете. Този уводен раздел проправя пътя към систематично обсъждане на ладовете и техните теоретични основи, обещавайки всеобхватно изследване, основано на исторически текстове и философски дискурс.