„Дневникът на един излишен човек и други разкази“ от Иван Сергеевич Тургенев е сборник с кратки разкази, написани в средата на XIX век. Съсредоточен върху темите за екзистенциалната досада и критиката на обществото, едноименният разказ представя Чулкатурин — човек, изправен пред собствената си излишност и отчуждение в руското общество. Този сборник навлиза в емоционалните и психологическите пейзажи на своите герои, размишлявайки върху дълбините на човешкия опит и сложността на любовта и живота. В началото на едноименния разказ се срещаме с Чулкатурин, който започва своя дневник в очакване на неизбежната си смърт. Той размишлява върху миналото си и върху чувството за безполезност, определило съществуването му. Възпитанието му в нефункционално семейство — белязано от хазартната зависимост на баща му и потисническата добродетелност на майка му — оформя представите му за отношенията и живота. Връщайки се към спомените от младостта си, той се бори с чувството за непълноценност и копнежа, подготвяйки почвата за дълбоко изследване на идентичността в общество, което изглежда безразлично към неговите страдания. Размишленията на Чулкатурин разкриват дълбочината на неговата меланхолия, повеждайки читателите към съзерцателен разказ за това какво означава да се чувстваш излишен.
Уикипедийна страница за тази книга: en.wikipedia.org/wiki/The_Diary_of_a_Superfluous_Man