„Цивилизация: нейната причина и лечение; и други есета“ от Едуард Карпентър е критическо изследване на обществените конструкции, написано в края на XIX век. Творбата разсъждава върху състоянието на цивилизацията, предполагайки, че тя може да е болест, през която човечеството трябва да премине, и изтъквайки, че цивилизациите исторически са се поддавали на различни недъзи, а истинското здраве може да бъде преоткрито чрез завръщане към по-примитивни начини на живот. Чрез есета, изследващи природата на обществото, науката и морала, Карпентър отстоява ново разбиране за това какво съставлява човешкото благополучие. Томът започва с провокираща размисъл предговорна статия, в която Карпентър си спомня за приемането на първоначалната си творба „Цивилизация“, представена като лекция пред Фабианското общество. Той предполага, че цивилизацията, някога възприемана като идеално състояние, вместо това се е оказала изпълнена със симптоми, подобни на болест, включително обществен раздор и индивидуализъм, които накърняват единството на човешката природа. Карпентър проникновено твърди, че физическите и психическите борби на съвременното общество показват необходимост от преоценка и потенциално завръщане към състояние, по-тясно съобразено с природата, като се застъпва за по-задълбочено изследване на личното и колективното здраве, докато човечеството върви напред.