„История на музиката“ от Анри Лавоа е исторически труд, написан в края на XIX век. Тази творба предлага задълбочено изследване на развитието на музиката, започвайки от древни цивилизации като египтяните и асирийците и проследявайки го през вековете до съвременната музика. Авторът се стреми да опише подробно преобразяващия характер на музикалните практики през времето и в различните култури. В началото на тома е представено всеобхватно въведение в определенията и основните понятия на музиката, като са откроени елементите, които я изграждат, като звук, ритъм, хармония и тембър. Лавоа подчертава ролята на музиката както като форма на забавление, така и като мощно средство за изразяване, като твърди, че истинските музикални произведения надживяват мимолетните удоволствия. Той полага основите на исторически разказ, който ще проследи връзките между древните музикални традиции и развитието на съвременната музика, показвайки как различните култури са допринесли за това богато художествено наследство.