„Мемоарите на императрица Екатерина II“ от руската императрица Екатерина II представляват автобиографичен разказ, написан в средата на XIX век. Творбата предлага личен поглед към живота и мислите на една от най-влиятелните владетелки на Русия, като проследява ранните ѝ години и възхода ѝ към властта сред сложностите на руския двор. Мемоарите описват изпитанията и перипетиите, пред които Екатерина се изправя, докато се ориентира в свят, белязан от интриги и амбиции. В началото на мемоарите има предговор, който разказва драматичната история на ръкописа и последвалото му публикуване. Екатерина споделя размисли за младостта си, като подчертава стремежите си към власт въпреки ограниченията, които придворният живот ѝ налага. Особено внимание тя отделя на ранните си отношения с Петър III и на динамиката на кралския двор, характеризираща се с политически машинации и лични конфликти. С навлизането в повествованието гласът на Екатерина бързо разкрива нейната интелигентност и амбиция, подготвяйки почвата за последвалото ѝ възкачване на престола и ясно показвайки, че нейният път е не просто път на лична трансформация, а и събитие с национално значение.