„Джиневра, или сирачето от Нунциата“ от Антонио Раниери е роман, написан в средата на XIX век. Историята се върти около Джиневра, млада сираче, чийто живот е белязан от страдания и изоставеност в суровия сиропиталище в Неапол. Книгата задълбочено разглежда темите за невинността, жестокостта и изпитанията, пред които са изправени най-уязвимите членове на обществото. В началото на романа читателите се запознават с трагичното начало на живота на Джиневра, като се подчертават незнанието ѝ за нейния произход и травмата, която понася от жестоките настойници в сиропиталището. От първите ѝ спомени за болка и пренебрежение до лошото отношение, на което е подложена, съдбата на Джиневра е пресъздадена трогателно. Разказът ярко описва преживяванията ѝ на изоставеност и пустотата на заобикалящата я среда, задавайки тон за трудностите, с които тя ще продължи да се сблъсква. Докато Джиневра преминава през бурното си съществуване, читателите получават поглед към социалните проблеми на епохата, особено свързаните със сираците и отношението към тях в обществото.