„Parisiana“ от Рубен Дарио е литературно произведение, написано в края на XIX век. Книгата представлява сборник от размишления и наблюдения, съсредоточени предимно върху живота на изгнани кралски особи и преплитането на лични анекдоти с исторически коментари. В повествованието оживяват фигури като Евгения де Монтихо и Исабел II, представени в техния кралски контекст на фона на европейската политика. Началото на „Parisiana“ полага основите на богата историческа панорама, съчетаваща биография със социален коментар. Дарио запознава читателите с мрачното присъствие на Евгения де Монтихо, размишлявайки върху превръщането ѝ от императрица в пренебрегната вдовица. Текстът противопоставя съдбата ѝ на тази на Исабел II, която запазва кралското си достойнство в изгнание. Чрез ярки описания и трогателни анекдоти авторът рисува картина на емоционалните изпитания, пред които са изправени тези исторически личности, приканвайки читателите да се замислят за преходния характер на властта и болезнените реалности на загубата и паметта.