„Самоубийство: неговата история, литература, юриспруденция, причинност и превенция“ от У. Уин Уесткот е цялостен трактат по социални науки, написан в края на XIX век. Трудът разглежда многостранната природа на самоубийството, като изследва неговите исторически, литературни, правни и психологически аспекти, както и възможните превантивни мерки. Авторът се стреми да обърне внимание на нарастващия брой самоубийства в обществото и призовава за сериозно изследване на проблема, подчертавайки значението му като социален въпрос, преплетен със законодателството и общественото здраве. В началото на книгата Уесткот разсъждава върху историческата разпространеност на самоубийството, като обръща внимание на причините за него, като нещастието и психичните заболявания. Той противопоставя древните практики — при които някои самоубийства са били възприемани като почтени постъпки — на съвременните възгледи, които предимно го осъждат. В началния предговор авторът очертава мотивите си да обсъди подробно темата, като посочва липсата на изчерпателна литература на английски език. Уесткот задава тон за задълбочено изследване на обществените и философските влияния върху самоубийството. Този уводен раздел ефективно служи като основа за разбирането на следващите глави, които обещават да разкрият етичните дилеми около този сложен въпрос, наред със статистическите данни, илюстриращи тревожния му ръст в съвременното общество.