„Епидемиите през Средновековието“ от Дж. Ф. К. Хекер е историческо изследване, написано в средата на XIX век. Книгата разглежда три значими епидемии — преди всичко Черната смърт, наред с танцуващата мания и потната болест — които опустошават Европа през Средновековието. Хекер се опитва да осветли въздействието на тези мащабни бедствия върху общественото здраве и реакциите на обществото, разсъждавайки върху взаимодействието между медицинското познание и човешкото поведение в онези времена. В началото на книгата се поставя основата за подробно изследване на Черната смърт — една от най-смъртоносните пандемии в историята. Хекер започва с разглеждане на историческия контекст на тази епидемия, като подчертава невежеството и суеверията, които замъгляват обществените представи за болестите през Средновековието. В уводните раздели са описани ужасяващите симптоми на чумата, всеобхватният страх, който тя поражда, и неадекватните реакции на медицинските власти. Хекер призовава за цялостно историческо изследване на епидемиите като средство за по-добро разбиране на начина, по който обществото би могло да се справи с подобни кризи в бъдеще, като по този начин свързва уроците на миналото със съвременната медицинска наука и политиката в областта на общественото здраве.