„Изкуството да четеш“ от Емил Фаге е литературно есе и практически наръчник за четенето, написан в началото на XX век. В него се обяснява как да се чете не като критик по служба, а като образован читател, търсещ най-пълно удоволствие и разбиране. Фаге защитава бавното, внимателно четене и съобразените с текста методи за различните видове произведения — философски, сантиментални и драматични, — така че читателите да мислят по-добре, да чувстват по-истински и да виждат по-ясно. В началото на книгата четенето с цел да се учи или да се съди е противопоставено на четенето за удоволствие, а авторът заявява своята цел: да преподава изкуството на приятното и интелигентно четене. Най-напред идва едно кардинално правило — винаги да се чете бавно, да не се вярва на първите впечатления и да се избягва беглото преглеждане, — защото бавността едновременно задълбочава разбирането и веднага отделя стойностните книги от останалите. За книгите с идеи той препоръчва непрекъснато сравняване напред-назад в текста, за да се разкрият основните възгледи на автора, тяхното развитие и противоречията им, като илюстрира това с Платон, Монтескьо, Декарт и Ларошфуко; представя го като любезен интелектуален двубой, който изостря ума на читателя без догматизъм. За книгите на чувствата той насърчава първоначално отдаване на емоцията, последвано от втори етап на преценка, основана върху наблюдение на реалния живот и самоанализ, като предупреждава за „изключителните“ случаи и предлага бегла галерия от типове читатели (ловци на сюжети, реалисти, идеалисти, поклонници на поезията, търсачи на изключителното и класицисти). Преминавайки към драмата, той защитава четенето на пиеси като обжалване срещу театъра и съветва те да се четат така, сякаш са поставени на сцена — да се виждат влизанията, групирането и жестовете, особено в гръцката трагедия; подробен пример разгръща физическото действие, заложено във „Федра“ на Расин, преди изложението да премине към „Атали“.