... Et l'horreur des responsabilités (suite au Culte de l'incompétence)
За тази книга
„… И ужасът на отговорностите (продължение на „Култа към некомпетентността“)“ от Фаге е политическо и правно есе, написано в началото на XX век. В него се твърди, че съвременните френски институции съзнателно са устроени така, че да избягват отговорността, като особен акцент се поставя върху начина, по който съдебната система и общественият живот прехвърлят вината върху законите, висшестоящите и държавата. Творбата продължава по-широката критика на автора към гражданската некомпетентност, като разглежда правото, професиите, семейството и обществените обичаи през остра, полемична призма. В началото на трактата се твърди, че французите се стремят да бъдат безотговорни, а първата мишена са правните идеи и обичаи. Според автора след Революцията съдиите са сведени до автоматични приложители на законовите разпоредби, освобождаващи се от морална отговорност, за разлика от старите френски магистрати, английските съдии или римските претори, които са формирали правото и са носели неговото бреме. Позоваването на защитата на строгия текстуализъм от Бекария показва как страхът от „духа на закона“ също предпазва съдиите от вина. Авторът защитава продажбата на съдебни длъжности при Стария режим — следвайки Монтескьо и Ла Бомел срещу Волтер — като парадоксална гаранция за независимост и твърди, че Революцията е приобщила правосъдието към изпълнителната власт, превръщайки правителството в истински съдия. След това той илюстрира политизираното правораздаване: осъждането от Парижкия съд на кардинал Люсон, за което се твърди, че се е основавало на уверения от министерството и изопачен цитат, както и решението на Касационния съд от 1906 г. по делото „Драйфус“, за което се казва, че е преиначило член от закона, за да избегне нов военен съд — така успокоявайки властта, но оставяйки делото нерешено. Разказът се разширява, за да покаже посегателствата на изпълнителната и парламентарната власт, влиянието на депутатите и местните „правителства“, както и отзвука от мислите на Гизо и Поанкаре за опасността от политиката в съдилищата. В обобщение, началото представя съдебната система като двойно защитена — от буквализма и от подчинението — оставяйки правосъдието в ръцете на безотговорна власт.
