Les préjugés nécessaires
За тази книга
„Необходими предразсъдъци“ от Емил Фаге е философски трактат, написан в началото на XX век. В него се разглежда как обществата се изграждат и сплотяват чрез „необходими предразсъдъци“ — убеждения, които хората възприемат по-скоро поради социална необходимост, отколкото въз основа на доказателства. Като твърди, че хората по природа са семейни същества и само неохотно стават обществени, трудът поддържа тезата, че войната едновременно създава и поддържа обществото, изковавайки гражданска сплотеност и преобразувайки инстинктите. Изглежда, че произведението има за цел да анализира основни убеждения — като любовта към живота и свободната воля — като инструменти, които съгласуват отделните хора с колективното оцеляване. В началото на трактата се поставя въпросът дали хората са по рождение обществени, като се прави сравнение с единично живеещи, обществени и стадни животни и се стига до извода, че най-много приличаме на стадните. Проследява се пътят от продължителното отглеждане на децата към семейството, уседналостта, опитомяването и земеделието, след което се твърди, че истинското общество е възникнало не от семейството, а от войната, предизвикана от демографския натиск, която е наложила отбранителни съюзи, закони и постоянни държави, въздигащи воинските добродетели. След това Фаге определя „необходимите предразсъдъци“ и илюстрира два от тях: любовта към живота, която обществото пренасочва от личния импулс към патриотично самопожертвование, и свободната воля, разглеждана като вероятна илюзия, но същевременно като обществено наложено кредо, върху което се основават отговорността, наказанието, разкаянието и обръщането към вярата. Разделът завършва с преглед на критиките към волята — у Спиноза, Шопенхауер, Ницше и Рибо — като същевременно обяснява защо вярата в свободата се запазва: защото обществото се нуждае от нея.
