„Да спрем изтичането“ от Маделин Лесли е нравствено-битов роман, написан в средата на XIX век. В него се проследява как разхищението, нечестността и невъздържаността източват както състоянието, така и характера, и как проницателната, добросърдечна леля Мърси Ловел помага на наивната млада двойка — Лили и Лорънс Евърет — и на изпадналото в затруднение семейство Алън да се научат на икономичност, чувство за дълг и самоконтрол. В началото на романа леля Мърси посещава разкошния дом на Евърет и веднага усеща „изтичане“ в домакинство, където безразсъдното харчене и интригите на слугите процъфтяват, докато Лили почти нищо не разбира от домакинство. Тихото ѝ разузнаване разкрива разхищение и кражба; тя съветва Лорънс, разказва за собственото си младежко разбито сърце, което я е направило настойница на семейството му, а после, след необмислената му снизходителност, си тръгва. Повествованието се прехвърля към Мери и Джоузеф Алън — роднини на Лорънс, чиято ферма е изгубена заради пиенето, докато обетът за въздържание и помощта на леля Мърси не ги насочват към труд, образование и пестеливост. Когато за Лорънс се задава делова криза, леля Мърси се връща, залавя слугите в схема за кражби с бакалин и ги предава на полицията, а Лили започва да се учи на практична икономичност. Откъсът завършва с това, че поправилите се Алънови започват скромно да преуспяват — Джоузеф става главен градинар, осигуряват си крава и кокошки, а децата прилежно учат и работят, спечелвайки добрата воля на работодателите си.