Anthropology and modern life
За тази книга
„Антропология и съвременният живот“ от Франц Боас е научен трактат, написан в началото на XX век. В него се твърди, че антропологическото познание изяснява съвременните обществени проблеми — особено расата, национализма, евгениката, престъпността и образованието — като показва, че културата и средата, а не вродената расова наследственост, формират човешките различия. Опирайки се на емпирична критика на разпространени заблуди и на практиките за тестване, Боас оспорва биологичния детерминизъм и настоява за политика, основана на строг, ориентиран към културата анализ. В началото на труда антропологията е преопределена като наука за хората в групи, съсредоточена върху начина, по който телесните, физиологичните и психичните черти се разпределят и моделират от обществените условия, а не от индивидуални „типове“. След това са разгромени разпространените представи за расата: повечето черти варират в рамките на популациите, видимите „типове“ са субективни, наследствеността действа по семейни линии, средата може в малка степен да променя формата, а различията (включително размерът на мозъка) се припокриват дотолкова, че не могат да служат като показател за интелигентност. Както показва Боас, резултатите от тестове и поведението отразяват обучението, езика и обстоятелствата в по-голяма степен, отколкото вродените способности, а етнологията последователно открива културни модели, пресичащи телесните типове. Обръщайки се към расовото съзнание, той го определя като придобит навик на затворените общества, укрепван от видими белези и закона; моделите на смесени бракове следват властта и нормите, а не инстинкта, като съвременното асортативно съчетаване според цвета на кожата сред чернокожите американци поражда предвидими изменения. Той настоява социалните групи на децата да бъдат смесвани и мигрантите и брачните партньори да бъдат оценявани според индивидуалните и семейните им качества, а не според расови етикети. Накрая той разграничава нацията от националността, отхвърля митовете за чисти „арийски“ или национални раси, отбелязва дълбокото смесване на населението в Европа, обяснява защо езикът сам по себе си не може да основе нация и насочва към федерация на нациите, служеща на общочовешки цели.
