The Andaman Islanders : A study in social anthropology
За тази книга
„Жителите на Андаманските острови“ от А. Р. Радклиф-Браун е антропологична монография, написана в началото на XX век. Тя предлага систематично етнографско описание на коренните народи на Андаманските острови — особено на племената от Големия Андаман — и обхваща социалната организация, ритуалите и религията, митовете, езика и материалната култура, като съчетава описанието със сравнителна интерпретация, основана на теренни изследвания. В началото на изследването се излага неговият научноизследователски контекст: финансирането и продължителната теренна работа, първоначалното, но изоставено поради езикови бариери съсредоточаване върху Малкия Андаман и преминаването към племената от Големия Андаман, подпомогнато по-късно от опитен преводач; отбелязват се също непубликувани изследвания по физическа антропология, прекъснатите лингвистични публикации и новият интерпретативен подход към обичаите и вярванията. Въведението разглежда географията, климата и мусоните на островите; разказва за първите сведения от външни наблюдатели и наказателното селище в Порт Блеър; и обяснява спорадичните исторически контакти (включително корабокрушенията и усвояването на желязото) на фона на трайна враждебност, особено от страна на джарава. Разграничават се две културно-езикови подразделения (Големият Андаман и Малкият Андаман), изброяват се племената, обсъжда се вероятната миграция, довела до появата на джарава в Южния Андаман, и се отбелязва изолираността на Северен Сентинел. След това са представени районите на населяване и оценките за числеността, като се подчертава драстичният скорошен спад вследствие на внесени болести и ниска раждаемост, както и последвалите културни промени и мобилност при колониалната администрация; накратко се разглеждат и предишните изследвания на Е. Х. Ман и М. В. Портман. В началото на глава I социалната структура е представена като съвкупност от малки автономни местни групи, обединени в племена, определяни главно от езика (представката aka- означаваща „реч“), пресечени от разделението между крайбрежен и горски начин на живот и лишени от кланове. Текстът очертава собствеността върху земята на местните групи, типовете полуномадски лагери и устройството на селата, сезонните цикли на препитание, труда според пола, практиките на лов и събирачество, както и нормите за собственост, обмен на дарове и споделяне на храна.
