„Благодарността“ от Камилу Каштелу Бранку е роман, вероятно написан в средата на XIX век. Историята се върти около трудностите, пред които са изправени младо момиче на име Роза и нейната възрастна, сляпа баба, принудени да потърсят убежище при състрадателна дама, доня Тереза. Пътуването им е белязано от крайни изпитания, утежнени от суровите зимни условия, и откроява темите за устойчивостта, благодарността и връзката между поколенията. Началото на романа задава мрачен, но трогателен тон, като запознава читателите с Роза и нейната баба в последните дни на декември, докато се борят със снега. Възрастната жена, немощна и сляпа, изразява отчаяние от трудното им пътуване, докато смелото момиче я подкрепя с непоколебима решителност. Когато най-сетне достигат дома на доня Тереза, се открояват темите за милосърдието и добротата, докато Роза разказва трагичната история за загубата на семейството си. Повествованието загатва за преобразяващата сила на любовта и подкрепата, докато Роза и баба ѝ търсят ново място в свят, който е бил жесток към тях. Този първоначален поглед към тяхното тежко положение полага основата на история, която се развива с емоционална дълбочина и социален коментар.