„Цивилизацията на неграмотността“ от Михай Надин представлява критично изследване на грамотността и последиците ѝ в съвременното общество, вероятно написано в края на XX век. Книгата разглежда упадъка на традиционната грамотност в контекста на бързия технологичен напредък и културните промени, като анализира как тези изменения влияят върху човешкото поведение, комуникацията и цялостната обществена структура. Надин излага тезата, че навлизаме в нова цивилизация, характеризираща се с „неграмотност“, която надхвърля конвенционалното разбиране за грамотност и повдига въпроси относно уменията, ценностите и нормите, оформящи ежедневието ни. В началото на текста се очертава рамката чрез обсъждане на стремителното ускоряване на производството на информация в съвременността, противопоставено на намаляващия акцент върху традиционните умения за грамотност. Въвеждат се контрастиращи персонажи, като Зизи, съвременна фризьорка, и исторически фигури като Меланхтон, за да се илюстрират различията в познанията и ангажираността им със съответните светове. Надин подчертава как съвременните хора често поставят повърхностната информация и ефективността над задълбоченото разбиране, за което свидетелстват повърхностните взаимодействия на Зизи, отразяващи по-широка обществена тенденция към консуматорство. Авторът изразява смесица от загриженост и любопитство относно променящата се природа на комуникацията и личната идентичност в една бързо изменяща се среда, като посочва, че преходът към цивилизация на неграмотността е едновременно неизменен и неизбежен феномен.
Авторски права 1997 г.