„Индийска поезия“ от сър Едуин Арнолд е сборник от преводи и адаптации на класически индийски произведения, вероятно написани в края на XIX век. Тази антология включва значими творби като „Индийската песен на песните“, която черпи от санскритския текст на „Гита Говинда“, както и откъси от „Махабхарата“ и различни ориенталски стихотворения. Сборникът разглежда темите за любовта, предаността и митологичните повествования, като на видно място представя божествената любовна история на Кришна и Радха. Поетичният сборник започва с въведение, отдаващо почит на поета Джаядева, който богато изобразява приключенията и емоционалните терзания на Кришна във връзка с любимата му Радха. В него са представени игривите, но бурни взаимодействия на Кришна с други девойки, подготвяйки почвата за темите за копнежа и любовта. Стиховете вплитат ярки образи на природния свят в човешките емоции, докато Радха очаква присъствието на Кришна. Преводите отекват лирическото качество на оригиналите, като същевременно улавят същността на божествения романс и задават тон на копнеж и духовна дълбочина, който въвежда читателите в сложната тъкан на индийската поетична традиция.