„Fiebre de amor (Dominique)“ от Ежен Фромантен е роман, написан в началото на XX век. Повествованието се съсредоточава върху задълбочено изследване на човешките емоции, сложността на самоидентичността и пресечните точки между селския живот и личните амбиции. Главният герой, Доминго, е представен като човек, който се бори с миналото си и с двойствеността на своето съществуване — едновременно скромен селянин и някогашен кандидат-писател. В началото на романа разказвачът размишлява върху живота на Доминго — замислен човек, оттеглил се към скромно съществуване след период на предполагаем провал и неосъществени стремежи като писател. Читателят се запознава със спокойната селска обстановка на Вилянуева през есента, където простото, но богато многообразие на живота се разгръща на фона на природата. Сцената се оформя, когато Доминго среща други герои, като лекаря и младото му семейство, установявайки връзки със земята и общността около себе си. С напредването на повествованието се появяват теми за носталгия и екзистенциално съзерцание, особено чрез взаимодействията на Доминго със селяните и спомените му за някогашните амбиции, рисувайки ярка картина на живот, разкъсван между удовлетворението и копнежа.