„Митове и чудеса на астрономията“ от Ричард А. Проктър е сборник от есета, който изследва пресечната точка между астрономическата наука и свързаните с нея митология и фолклор; написан е в края на XIX век. Трудът разглежда как древните и съвременните общества са тълкували небесните явления чрез митове, размишлявайки както върху чудесата, разкрити от астрономията, така и върху погрешните схващания, възникнали заедно с тях. Проктър се стреми да представи тези теми по достъпен начин, като избягва прекалено техническия език и същевременно предлага интригуващи сведения за историческото и културното значение на астрономията. В началото на изданието се очертава замисълът на автора да разгледа астрологията и нейния исторически контекст. Проктър обсъжда как астрологията, някога широко прилагана практика, се е вплела в културните вярвания и всекидневния език, показвайки напрежението между научното разбиране и народните вярвания. Той се позовава на значими исторически личности като Цицерон и Плиний, за да илюстрира дългогодишния спор относно валидността на астрологията. Текстът предлага задълбочена критика на начина, по който погрешните представи за звездите постепенно са били оспорени от рационалното мислене и научните открития, приканвайки читателите да се замислят както за привлекателността, така и за нелепостта на астрологичните вярвания през цялата история.